Clomiphene citrate (Clomid, Clostilbegid, Serophene, Serpefar)

е медикамент в таблетна форма, който стимулира развитието на множество фоликули. Прилагането на сlomiphene citrate (СС) предизвиква покачване на серумните нива на Фоликулостимулиращия хормон. При лечение с СС понякога се срещат странични ефекти като: увеличаване размера на яйчника, горещи вълни, напрежение в млечните жлези, гадене, нарушение в зрението и други. Рискът от многоплодна бременност е приблизително 6%.
Ако не се постигне забременяване при индукция на овулацията с СС препарати при 3 овулаторни цикъла, лечението с този метод се прекратява. Клинични проучвания показват, че индукцията на овулацията при повече от три цикъла не увеличава процента на забреняване, което не оправдава продължителното лечение с сlomiphene citrate.

Тази група медикаменти, както и всички препарати за индукция на овулацията, би трябвало да се прилагат от лекари, които са специалисти в тази област. Лекарите репродуктивни ендокринолози са най-добре запознати с приложението и контролирането на лечението с сlomiphene citrate.

Aromatase inhibitor – AI (Arimidex, Femara)

Aromatase inhibitor -ите са с потенциал да заместят CC от т. нар. първа линия на лечение чрез индукция на овулацията. Прилагайки AI се предизвиква: намаляване на FSH дозата, необходима за постигане на оптимална контролирана яйчникова хиперстимулация (СОН), подобряване на овариалния отговор към гонадотропините при случаите с незадоволителен яйчников отговор, подобряване на яйчниковия отговор в СОН при случаите с ендометриоза, подобряване степента на имплантация в техниките за асистирана репродукция (ART), намаляване на естрогеновите нива и намаляване риска от яйчников хиперстимулационен синдром (OHSS) при COH.

Pergonal, Metrodin, Menogon, Humegon (гонадотропини от уринарен произход)

Тези медикаменти включват в себе си хормони, продуцирани от хипофизата (FSH и LH) и се прилагат за стимулиране на яйчниковите структури. Тази група препарати се произвеждат чрез извличане на двата хормона от урината на жени в менопауза, които са с липсваща яйчникова функция и отделят високи дози гонадотропини чрез урината.

Препаратите се прилагат мускулно. Инжекционното им приложение обикновено започва във 2-ри или 3-ти ден от менструалния цикъл и продължава до развитието на достатъчен по брой и големина фоликули. Дневната доза и продължителността на приложение, водещо до адекватна стимулация, варира при различните пациенти и в различните цикли.

Стимулиране на яйчника чрез гонадотропини се прилага при липса на овулация, случаи при които не се наблюдава овариален отговор при използване на СС, или с цел образуване на повече фоликули, необходими за т. нар “ин витро” програма.

Тези медикаменти могат да предизвикат сериозни странични ефекти и би трябвало да се предписват само от специалисти. Когато гонадотропините се прилагат от репродуктивен ендокринолог, който контролира стимулирания цикъл, инцидентите от странични ефекти са по-редки. Оптималната стимулираща доза се определя въз основа на множество фактори, прогнозиращи яйчниковия отговор.

Липсата на адекватно наблюдение на стимулирания цикъл и неподходящата доза медикаменти могат да предизвикат много сериозно усложнение наречено яйчников хипер-стимулационен синдром (OHSS). Той се характеризира с увеличение на яйчниците, коремен дискомфорт и болка, бързо покачване на килограмите, проблеми в сърдечно-съдовата система и понякога налага болнично лечение. Други симптоми на синдрома са гадене и повръщане, разстройство, подуване и втвърдяване на корема.

При прилагането на гонадотропини рискът от многоплодна бременност е приблизително 25%. Този процент може да се понижи, когато приложената доза се контролира от опитен репродуктивен ендокринолог.

Puregon & Gonal-F (гонадотропини от рекомбинантен произход: 100% чист Фоликулостимулиращ хормон)

Това са два медикамента, произведени чрез помощта на генно-инженерна технология, които имат същите странични ефекти както гонадотропините от уринарен произход. Двата препарата се прилагат подкожно. Клинични проучвания показват, че приложението им увеличава с няколко пункта процента на забременяване, в сравнение с препаратите от уринарен произход.

Определянето на естрадиоловите серумни нива и ултразвуковото проследяване на яйчниковия отговор са задължителни при приложението на тази група медикаменти. Мониторирането им позволява на репродуктивния ендокринолог да контролира и да определя оптималната доза медикаменти за стимулация.