Известно е, че степента на забременяване е пропорционална на броя на трансферираните ембриони с добро качество. При прилагане на съвременните IVF протоколи се използват високи дози гонадотропни хормони за стимулация на яйчниковите структури, в следствие на което се образуват множество фоликули, респективно яйцеклетки и ембриони. Не е за пренебрегване, обаче, цената платена от пациентите (в буквален и преносен смисъл). Някои жени са екстремно сензитивни при стимулация с екзогенни гонадотропини и при тях е повишен рискът от развитие на овариален хиперстимулационен синдром (OHSS), водещ до хоспитализация на около 2-3 % от случаите. Тежките форми на OHSS понякога предизвикват усложнения като белодробен тромбоемболизъм, отпадане на бъбречната функция, респираторен дистрес (ARDS) и в много редки случаи – смърт. От друга страна, все още не са известни евентуални бъдещи странични ефекти върху здравословното състояние на организма и репродуктивната система след приложението на гонадотропини. Редица автори лансират хипотезата, че в някои случаи, по-ниската степен на имплантация при трансфериране на ембриони с добро качество е в резултат на намаляване рецептивността на маточната лигавица, в следствие на свръхфизиологичните хормонални нива по време на стимулация. Безпокойство буди и фактът, че при чести стимулации в неопределено бъдеще има риск от поява на яйчников и ендометриален карцином и особено карцином на млечните жлези. Освен това, не е ясно дали множеството стимулации не биха довели до ранно изчерпване на яйчникововия резерв.
Поради тези причини се проучват и обсъждат алтернативни възможности за лечение на безплодието чрез асистирани репродуктивни технологии (АRТ). Ин витро матурацията /зреене/ (IVM) на незрели яйцеклетки се явява потенциална терапия, елиминираща посочените по-горе рискове .
IVM е метод, който може да се изполва за лечение при всички форми на безплодие, без необходимост от хормонална стимулация .
IVM може да се прилага като първа линия на поведение преди стимулация с гонадотропини, т.е. последователността на терапия е следната: вътрематочна инсеминация (IUI) > Ин Витро Матурация (IVM) > стимулиран IVF цикъл.

Кои са предимствата на този метод?

• по-малък риск за пациентите (рискът от OHSS е равен на нула);
• кратък период на лечение;
• намалява финансовите разходи за лечението;
• от етична гледна точка – при случаите с мъжки фактор на безплодие, лечението чрез IVM е “по-справедливо” спрямо жената.

При кои случаи е подходящо лечение чрез IVM?

• жени с висок риск от овариален хиперстимулационен синдром (OHSS);
• жени с прекаран овариален хиперстимулационен синдром (OHSS);
• случаи с поликистозен яйчников синдром (PCOS);

• млади високи слаби жени с поликистозни яйчникови структури;
• всички случаи, при които е налице необходимост от лечение чрез IVF процедура;
• жени с някои злокачествени заболявания, при които химиотерапията трябва да започне без отлагане;
• заболявания като активен системен Лупус еритематозус и някои форми на карцином на гърдата, при които е противопоказно повишаването на нивата на естрогените в кръвта.