Вътрематочната инсеминация представлява инжектирането на селектирани и активирани сперматозоиди директно в матката. Извършва се около времето за овулация. Вътрематочната инсеминация се препоръчва при леки до умерени форми на мъжки фактор на инфертилитета (намалена сперматозоидна концентрация или намален брой прогресивно подвижни сперматозоиди).

Подходяща е и при наличието на проблеми с цервикалния мукус. Вътрематочната инсеминация може да бъде избор на лечение при еректилна дисфункция, преждевременна еякулация или други медицински причини. Понякога този метод на лечение се препоръчва и при стерилитет с неизяснен произход.

Продължение...

Процедурата оплождане ин витро представлява вземането на зрели яйцеклетки от жената, оплождането им от сперматозоиди в специална петриева паничка в лабораторията и трансферирането на получените ембриони обратно в матката на жената 2-5 дни след оплождането. Тази процедура е избор на лечение при пациентки с увредени, запушени или липсващи маточни тръби. Освен това, IVF се прилага и при случаи на стерилитет с неизяснен произход, ендометриоза, тазово-възпалителна болест, ранно редуциране на яйчниковите резерви и свързан с тях инфертилитет, имунологични фактори, нарушения в овулацията и леки до умерени форми при мъжки фактор на безплодие.

Около 25-35% от жените, които опитват процедурата ин витро оплождане забременяват, или по-точно – вероятността за успех на програмата варира от 0 до 70%, което зависи от фактори като възраст на жената, причина за инфертилитета и опита на екипа в IVF програмата.

IVF процедурата може да доведе до физическо и емоционално напрежение, но стресът и безпокойството могат да бъдат редуцирани, особено ако пациентите са добре информирани за самата процедура.

Продължение...

Известно е, че степента на забременяване е пропорционална на броя на трансферираните ембриони с добро качество. При прилагане на съвременните IVF протоколи се използват високи дози гонадотропни хормони за стимулация на яйчниковите структури, в следствие на което се образуват множество фоликули, респективно яйцеклетки и ембриони. Не е за пренебрегване обаче, цената платена от пациентите (в буквален и преносен смисъл). Някои жени са екстремно сензитивни при стимулация с екзогенни гонадотропини и при тях е повишен рискът от развитие на овариален хиперстимулационен синдром (OHSS), водещ до хоспитализация на около 2-3 % от случаите. Тежките форми на OHSS понякога предизвикват усложнения като белодробен тромбоемболизъм, отпадане на бъбречната функция, респираторен дистрес (ARDS) и в много редки случаи – смърт. От друга страна, все още не са известни евентуални бъдещи странични ефекти върху здравословното състояние на организма и репродуктивната система след приложението на гонадотропини. Редица автори лансират хипотезата, че в някои случаи, по-ниската степен на имплантация при трансфериране на ембриони с добро качество е в резултат на намаляване рецептивността на маточната лигавица, в следствие на свръхфизиологичните хормонални нива по време на стимулация. Безпокойство буди и фактът, че при чести стимулации в неопределено бъдеще има риск от поява на яйчников и ендометриален карцином и особено карцином на млечните жлези. Освен това, не е ясно дали множеството стимулации не биха довели до ранно изчерпване на яйчникововия резерв.
Поради тези причини се проучват и обсъждат алтернативни възможности за лечение на безплодието чрез асистирани репродуктивни технологии (АRТ). Ин витро матурацията /зреене/ (IVM) на незрели яйцеклетки се явява потенциална терапия, елиминираща посочените по-горе рискове .
IVM е метод, който може да се изполва за лечение при всички форми на безплодие, без необходимост от хормонална стимулация .
Продължение...