Често задавани въпроси

ЛУФ синдром означава, че фоликулът узрява и дори преминава в лутеална фаза (жълто тяло), но не се разкъсва и не освобождава яйцеклетка. Така се създава илюзия, че е имало овулация, но реално тя не е настъпила. LUF може да се установи чрез сериен ултразвук в овулационен прозорец и е възможна причина за необяснен инфертилитет. Лечението включва стимулация с гонадотропини и/или приложение на hCG за предизвикване на разкъсване на фоликула.

Индукцията на овулацията е медицинска процедура, при която с помощта на хормонални медикаменти се стимулират яйчниците, за да се предизвика или регулира овулацията. Тя се прилага при жени с: липса на овулация (ановулация), нередовен цикъл, синдром на поликистозни яйчници (PCOS), или при подготовка за инсеминация, или инвитро. Най-често се използват медикаменти като кломифен цитрат, летрозол или гонадотропини. Процесът се проследява чрез ултразвук и хормонални изследвания.

Здравословният начин на живот повишава шансовете за зачеване. Препоръчва се балансирано хранене, редовна активност, нормализиране на теглото и избягване на вредни навици.

Лапароскопията е минимално инвазивна хирургична процедура, използвана за диагностика и лечение на ендометриоза, миоми, сраствания и други.

При двустранна непроходимост на тръбите - естествена бременност е невъзможна. Инвитро оплождането е методът на избор.

‍

И двете вещества могат да намалят яйчниковия резерв, да нарушат хормоналния баланс и да увеличат риска от спонтанен аборт.

Тези терапии могат да увредят яйчниковия резерв и дори да доведат до преждевременна яйчникова недостатъчност. Препоръчва се замразяване на яйцеклетки или ембриони преди лечението.

Ранна менопауза е изчерпване на яйчниковия резерв преди 40-годишна възраст. Шансът за естествена бременност силно намалява.

Да. Заболявания като лупус, автоимунен тиреоидит и целиакия могат да повлияят на фертилността чрез възпаление, хормонални смущения или директно влияние върху яйчниковата функция.

Това е състояние, при което имунната система на жената създава антитела срещу сперматозоидите, като ги атакува и пречи на оплождането.

Нарушенията в щитовидната жлеза могат да доведат до нередовна овулация, повишен риск от спонтанен аборт и проблеми със забременяването.

Вторичен инфертилитет означава невъзможност за забременяване след предходна успешна бременност. Причините могат да включват възраст, хормонални нарушения, сраствания и други

Лечението зависи от причината и възрастта: стимулация на овулацията, инсеминация, инвитро или ИКСИ, хирургично лечение при ендометриоза, миоми, сраствания, донорска яйцеклетка.

Да. И двете състояния могат да нарушат хормоналния баланс, овулацията и менструалния цикъл.

Ендометриозата е състояние, при което тъкан, подобна на маточната лигавица, се разраства извън матката – по яйчници, тръби, перитонеум. Може да доведе до сраствания, запушване на тръби и нарушаване на овулацията.

Овулационният проблем означава, че яйчниците не отделят яйцеклетка всеки месец. Причини: PCOS, хормонален дисбаланс, стрес, тегло, проблеми с щитовидната жлеза.

Лечение: стимулация на овулацията с медикаменти, промяна в начина на живот, хормонален контрол.

Стресът сам по себе си рядко е единствената причина за инфертилитет, но може да повлияе негативно на хормоналния баланс, овулацията и менструалния цикъл.

С възрастта шансовете за естествено забременяване намаляват, особено след 35 годишна възраст. Качеството и броят на яйцеклетките спадат, рискът от генетични аномалии се увеличава, а вероятността за спонтанен аборт се повишава.

Това означава, че броят и/или качеството на яйцеклетките в яйчниците е по-нисък от очакваното за възрастта. Измерва се чрез: AMH (Антимюлеров хормон) и броя на антралните фоликули (AFC) при ехография.

Диагностиката включва: подробна анамнеза и гинекологичен преглед, хормонални изследвания (FSH, LH, AMH, TSH, пролактин и др.), ултразвуково изследване на яйчници и матка, проверка на проходимостта на маточните тръби (ХСГ или хидросонография), при нужда – лапароскопия или хистероскопия.

Най-честите причини включват: хормонални нарушения - синдром на поликистозни яйчници (PCOS, проблеми с овулацията), запушени маточни тръби, ендометриоза, маточни аномалии (миоми, полипи, прегради), намален яйчников резерв, автоимунни и генетични фактори.

Женски инфертилитет е състояние, при което една жена не може да забременее след 12 месеца редовен, незащитен полов живот (или 6 месеца при жени над 35 години).

В много от случаите на азооспермия забременяването е възможно, благодарение на напредъка на съвременната репродуктивна медицина. Проучвания сочат, че след провеждането на успешна тестикуларна екстракция на сперматозоиди и ИКСИ, шансовете за успешно оплождане могат да достигнат до около 70%, независимо дали се касае за необструктивна или обструктивна форма. Успеваемостта на ИКСИ след тестикуларна екстракция е малко по-висока в случаите на обструктивна азооспермия. Въпреки опасенията от по-ниско качество на ембриона при необструктивна форма, това не се наблюдава в проучванията.

Азооспермията не е „присъда“. Състоянието подлежи на лечение, което в някои случаи може да бъде много ефективно. Важно е консултацията с добър специалист да не се отлага, за да не се губи ценно време.

Обструктивната азооспермия се среща в по-малък процент от случаите. При нея не се откриват сперматозоиди в еякулата, въпреки нормалната сперматогенеза. Причината е наличието на обструкция по пътя на сперматозоидите. Тя може да бъде на различни нива в уро-гениталната система – напр. на нивото на семенните каналчета или семепроводите.

Обструктивната азооспермия може да се дължи на запушване вследствие на травми, хирургични интервенции, инфекции, вродени дефекти на семепроводната система или генетични причини (муковисцидоза или цистична фиброза), ретроградна еякулация.

Необструктивната (секреторна) форма е най-често срещната и трудна за лечение. Близо 70% от случаите са именно такива. Тя е следствие на вродени или придобити състояния, които водят до нарушена функция на тестисите, нарушена сперматогенеза и стерилитет. Необструктивната азооспермия:

• може да се дължи на претестикуларни нарушения, свързани с: хормонални смущения – ниска плазмена концентрация на FSH (фоликулостимулиращ хормон), водещи до слаба стимулация на тестисите и потиснато производство на сперматозоиди; нарушения във функцията на хипофизата (хипопитуитаризъм), потискане на секрецията на FSH от външен внос на тестостерон в организма. Химиотерапията също може да потисне сперматогенезата.
• Може да бъде от тестикуларен произход . В този случай (49-93% от случаите) тестисите са с абнормална структура, атрофични или липсват. Продукцията на сперматозоиди е силно намалена или отсъства. Причините за поява на необструктивна азооспермия от тестикуларен произход са най-вече хромозомни дефекти и генни мутации – синдром на Клайнфелтер, крипторхидизъм, синдром на Сертолиевите клетки. Негенетичните причини за тестикуларна недостатъчност са варикоцеле, инфекции (орхит), прекарани хирургични интервенции (тумори , травма), радиация и др.

Азооспермия е терминът, който се използва, когато има пълна липса на сперматозоиди в еякулата. Повечето пациенти предполагат, че тази диагноза би изключила възможността мъжът да стане биологичен родител. Реалността обаче показва, че липсата на сперматозоиди в еякулата не изключва възможността за производство на сперматозоиди. Азооспермията засяга 1 от всеки 100 мъже в общата популация. При около 10-15% от случаите на мъже със стерилитет, причината е именно от липсата на сперматозоиди в еякулата. Диагнозата азооспермия се поставя, ако при 2 последователни спермограми се установи пълна липса на сперматозоиди.

Редица фактори могат да доведат до появата на азооспермия. Те или причиняват нарушение в производството на сперматозоиди, или причиняват запушване на репродуктивния тракт на мъжа. Понякога липсата на сперматозоиди може да се дължи на едновременното съчетание на 2 или повече фактора.

Според водещата причина за появата й, азооспермията бива два вида: необструктивна (секреторна) или обструктивна.

Лечението на мъжкия инфертилитет варира в зависимост от причините. Лечението може да бъде чрез:

• Медикаменти за подобряване производството на сперматозоидите, коригиране на хормоналния дисбаланс или лечение на инфекции, които засягат сперматогенезата;
• Хирургични интервенции за премахване на анатомичните бариери, които блокират производството, съзряването или еякулацията на сперма;
• Асистирани репродуктивни технологии – различни методи за обработка и подбор на сперматозоиди (Swim-up, Gradient centrifugation, PICSI, ZyMot), както и техниките за оплождане (IMSI, ICSI).

ДА! Стероидите, приемани през устата или инжектирани, могат да спрат производството на хормони, необходими за осъществяване на сперматогенезата.

Тютюнопушенето намалява качеството на спермата, което се изразява в по-нисък брой и по-лошо движение на сперматозоидите. Пушенето може да причини увреждане на ДНК на сперматозоидите, което е свързано с повишен риск от спонтанен аборт.

Не е задължително. За по-голямата част от двойките, търсещи лечение за безплодие, рискът от зачеване на дете с вроден дефект е същият, като при общата популация. Въпреки това, някои заболявания (особено генетични заболявания), които причиняват безплодие, също могат да причинят повишен риск от зачеване на дете с вродени дефекти. Поради тази причина двойките се нуждаят от задълбочена оценка и консултиране, преди да продължат с някои форми на асистирани репродуктивни техники.

• Azoospermia – липса на сперматозоиди в еякулата;
• Asthenozoospermia – намалена подвижност на сперматозоидите;
• Olygozoospemia – намален брой сперматозоиди;
• Normozoospermia – всички показатели на семенната течност са в норма;
• Teratozoospermia – влошена морфология на сперматозоидите.

Да! Основни изисквания са:

• Сексуално въздържание от 3 до 5 дни;
• Без прием на антибиотици през последните 2 седмици;
• Без прием на алкохол и наркотични вещества поне в дните на въздържание;
• Предварително записан час за провеждане на изследването.

Препоръчително е пробата да се отдели на място, в клиниката, в специално пригодени за целта боксове. Пробата се отделя чрез мастурбация. В случай, че това не е възможно, материалът за изследване може да се достави в лабораторията до 30 минути след еякулация. Необходимо е да се информира провеждащия изследването за всички лекарства и хранителни добавки, които приема пациентът, както и в случай, че в стерилния контейнер не е попаднало цялото количество еякулат. Загубата на количество може да окаже влияние върху достоверността на резултатите.

Основни параметри, които се изследват са:

• Обем на еякулата в милилитри, рН и вискозитет;
• Концентрацията на сперматозоидите – това е количеството сперматозоиди в
  един милилитър;
• Общ брой сперматозоиди в целия еякулат;
• Подвижност на сперматозоидите в %, разпределени в няколко категории;
• Морфология на сперматозоидите в %, т.е. колко от тях са с правилна форма.

Изследването се нарича спермограма и включва много показатели, като не винаги отклонението от даден параметър се явява признак на заболяване. Само комплексната оценка от получените данни на всички параментри и тяхната динамика във времето, позволява да се направи достоверна качествена оценка на оплодителната способност на мъжа. Ако резултатите от изследването не са добри и са налице отклонения от нормата, трябва да се направи повторно изследване след известен период от време, за да се потвърдят или отхвърлят лошите резултати. Възможно е това да е временно състояние. Спермограмата варира в определени граници. Понякога причината е неизяснен страничен фактор, който временно оказва отрицателно влияние върху изследването.

• Нарушения в производството и функционалната годност на сперматозоидите: хипогонадизъм, крипторхизъм, варикоцеле, инфекции, антиспермални антитела, торзио на тестиса и др.;
• Нарушения в доставянето на сперматозоидите: еректилна дисфункция, ретроградна еякулация, вродена липса на семепроводи, операции на простатната жлеза, травми в областта на тестисите и др.
• Генетични нарушения: Синдром на Клайнфелтер, Синдром на свръхмъж, Синдром на Кушинг, микроделеции на Y хромозома и др.
• Вредно влияние на професия и околна среда: професионални вредности, стрес, пестициди, химикали, радиация;
• Общи здравословни проблеми и начин на живот: диабет, бъбречни и чернодробни заболявания, хипертония, ракови заболявания на тестиса и органите на мъжката полова система, химиотерапия, хиповитаминоза, затлъстяване, тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, наркотици и др.

При 60% от всички двойки, които страдат от безплодие, е налице мъжки фактор, като 40% от тези двойки са с мъжки фактор на инфертилитет, а при допълнителните 20% е налице комбинация от мъжки и женски фактори. Следователно, когато една двойка има проблеми със зачеването, първото изследване, което трябва да се направи е спермограма.

Изборът на пол не е позволен по етични и законови причини, освен при доказано наследствено заболяване, свързано с определен пол (напр. Х-свързани заболявания). В тези случаи се извършва предимплантационна генетична диагностика (PGT).

Медицински – не съществува строго ограничение, но се препоръчва оценка след всеки неуспешен опит. Практически, броят опити зависи от: възраст, яйчников резерв, емоционална и физическа готовност, налични ембриони (замразени).

Ако бременност не настъпи, се анализира целият цикъл – от стимулацията до развитието на ембрионите. Обсъждат се следващи стъпки: повторен опит, промяна на протокола, допълнителни изследвания или методи. Подходът винаги е индивидуален и се съгласува с пациента.

Броят зависи от възрастта и медицинските показатели:

• При жени до 35 г. обикновено се връща 1 ембрион (селективен трансфер);
• При по-висока възраст или неуспешни опити – до 2 ембриона.

Целта е да се минимизира рискът от многоплодна бременност.

Да. Излишните качествени ембриони могат да бъдат замразени чрез витрификация, като препоръчителният срок за съхранение е за период до 5 години (с възможност за удължаване според регулациите). Те могат да бъдат използвани в следващ цикъл без нужда от повторна пункция.  

При неизяснен стерилитет всички стандартни изследвания са в норма, но бременност не настъпва. В такива случаи се прилагат:

• стимулация с инсеминация;
• инвитро или ИКСИ;
• допълнителни генетични и имунологични изследвания при нужда.

Подходът е индивидуален според възрастта и историята на двойкатa.

Рисковете са редки, но възможни. Най-чести са: синдром на хиперстимулация, усложнения при пункцията или трансфера, многоплодна бременност. Всички процедури се провеждат под строг лекарски контрол, за да се минимизират рисковете.

Фактори, които влияят са: възраст на жената, яйчников резерв, хормонален баланс, качество на сперматозоидите, начин на живот (тегло, тютюнопушене, стрес), налични медицински състояния (ендометриоза, автоимунни заболявания и др.)

Успеваемостта зависи от репродуктивната възраст, яйчниковия резерв, здравословното състояние и други фактори. При възраст на жената до 35 години шансът за бременност е около 50%, а след 40 години – под 20%. Резултатите варират според конкретния случай и използваните методи за лечение.

• Възраст над 35 години;
• Повтарящи се неуспешни ембриотрансфери;
• Повтарящи се спонтанни аборти;
• Известно генетично заболяване в семейството;
• Предходно дете с хромозомна аномалия.

PGT е метод, при който се прави генетичен анализ на ембрионите преди трансфер в матката. Целта е да се изберат само генетично здрави ембриони, което повишава шанса за имплантация и здраво бебе.

Видове PGT:

• PGT-A (анаплоидии): за изключване на хромозомни аномалии, като синдром на Даун;
• PGT-M (моногенни заболявания): при носителство или наличие на конкретно наследствено заболяване;
• PGT-SR (структурни хромозомни реаранжировки): при балансирани транслокации и инверсии.

• Кариотип (хромозомен анализ) – при двамата партньори;
• Микроделеции на Y-хромозомата – при тежък мъжки фактор;
• Мутации в гена за фиброза (CFTR) – при азооспермия;
• Панел за наследствени заболявания (carrier screening) – за изключване на носителство;
• PGT (предимплантационна генетична диагностика) – при ембрионите, ако има показания.

Генетичните изследвания не са задължителни за всяка двойка, но в определени случаи могат да бъдат ключови, за установяване на причината, за стерилитет или повтарящи се репродуктивни неуспехи. Препоръчват се в следните ситуации:

• Повтарящи се спонтанни аборти;
• Тежки отклонения в спермограмата (азооспермия, тератозооспермия и др.);
• Изчерпан яйчников резерв при млади жени (<35 г.);
• Неуспешни опити с висококачествени ембриони;
• Семейна анамнеза за генетични заболявания;
• Ранна менопауза или овариална недостатъчност;
• Наличие на родствени връзки между партньорите;
• Наличие на деца с генетични аномалии в рода.

Успеваемостта зависи от възрастта, яйчниковия резерв, здравословното състояние и други фактори. До 35 годишна възраст шансът за бременност е около 40–50% , след 40 годишна възраст – под 20%. Резултатите варират според конкретния случай и използваните методи.

Разделянето на яйцеклетките между класическо инвитро оплождане (IVF) и интрацитоплазмена инжекция на сперматозоид (ICSI) се прави с цел да се постигне максимално добър резултат с наличните яйцеклетки и сперматозоиди, като се използва индивидуален и балансиран подход към всяка двойка. Показания:

• Спермата е с гранични показатели - когато показателите на еякулата не са категорично добри, но не и тежко увредени, се прилага комбиниран подход – част от яйцеклетките се оплождат по естествен път (IVF), а друга част с ИКСИ. Това повишава вероятността за успешно оплождане.
• Предходен неуспешен опит с класическо инвитро. Ако при предишна процедура е наблюдавана липса на оплождане, се разделят яйцеклетките, за да се избегне повторен неуспех.
• Диагностичен подход към оплождащия капацитет на сперматозоидите. Разделянето позволява да се оцени способността на сперматозоидите да оплождат яйцеклетки самостоятелно. Това подпомага избора на най-подходящия метод в бъдещи опити.

IMSI (Intracytoplasmic Morphologically Selected Sperm Injection) е усъвършенстван вариант на ИКСИ, при който сперматозоидите се избират под много голямо увеличение (6000–7000 пъти) с помощта на специална микроскопска техника. IMSI се препоръчва в случаи като:

• Повтарящи се неуспешни опити с ИКСИ;

• Повтарящи се спонтанни аборти;

• Тежки отклонения в морфологията на сперматозоидите;

• Наличие на висока фрагментация на ДНК в спермата;

• Неясен мъжки фактор при иначе нормални стойности от спермограмата.

ICSI е метод, при който единичен сперматозоид се инжектира директно в цитоплазмата на яйцеклетката. Използва се при:

• Тежък мъжки стерилитет;
• Лошо качество на спермата;
• Ограничен брой яйцеклетки;
• Предходни неуспешни оплождания със стандартна инвитро процедура.

Необходимите изследвания включват:

• Спермограма на партньора и ако се налага допълни специализирани тестове;
• Хормонален профил;
• Изследване за яйчников резерв;
• Изследване за инфекции;
• Генетични изследвания (ако има показания);
• Кръвна картина, биохимия и др.

Инвитро процедурата не се счита за болезнена. Хормоналната стимулация може да причини временен дискомфорт, а пункцията на фоликулите се извършва под венозна анестезия. Повечето пациентки я понасят добре.

Не, но хормоналното лечение значително подобрява шансовете за постигане на бременност. IVF може да се извърши на "спонтанен цикъл", т.е. собствен цикъл на жената. При спонтанния цикъл съществува известен риск да не извадим яйцеклетка или тя да не се оплоди, или да се раздели. С хормоналната терапия има по-голям шанс да се аспирират оптимален брой яйцеклетки, годни за оплождане и образуване на здрави ембриони.

Целият процес – от подготовката за процедурата до ембриотрансфера обикновено трае между 4 и 6 седмици. Той включва хормонална стимулация, пункция на фоликулите за аспирация на яйцеклетките, оплождане в лабораторията и връщане на ембриони.

Инвитро оплождане се препоръчва при:

• Запушени маточни тръби;
• Мъжки фактор на инфертилитет;
• Ендометриоза;
• Напреднала репродуктивна възраст;
• Неизяснен стерилитет;
• Неуспешни опити с други методи (напр. инсеминация).

Вътрематочната инсеминация е по-лека процедура, при която предварително обработената сперма, с помощта на тънък катетър се въвежда директно в матката, по време на овулация. Инвитро оплождането включва хормонална стимулация, изваждане на яйцеклетки, оплождането им в лаборатория и връщането на ембрионите в матката на жената.

Да. Стресът може да повлияе върху хормоналния баланс, съня и имунната реакция. Емоционалната подкрепа повишава шансовете за успех и устойчивостта на двойката.

ERA (Endometrial Receptivity Analysis) е тест, който определя точния прозорец на имплантация при дадена жена. Прилага се при повторни неуспехи с добри ембриони, за да се направи трансфер в най-подходящия момент.

Когато няма бременност след 2 или повече трансфера с качествени ембриони, говорим за повтарящ се неуспех на имплантация. Това изисква по-задълбочено търсене на причини.

Обикновено се прави анализ на целия цикъл и се обсъждат допълнителни изследвания: хормонален профил, ембриологичен анализ, PGT, ERA тест, имунологични и микробиологични тестове. След това се планира нов подход.

Причините могат да включват недостатъчно добро качество на ембриона, слаба рецептивност на ендометриума, имунологични фактори, маточни аномалии, проблеми с коагулацията, неправилен хормонален профил или хронично възпаление на ендометриума.

FET означава трансфер на предварително замразени ембриони. Извършва се на естествен или хормонално контролиран цикъл и има сходна или по-висока успеваемост от „свежите“ трансфери.

Зависи от качеството на ембриона, възрастта на пациентката и състоянието на ендометриума. Средно 40–50% успеваемост при трансфер на бластоцист при жени на възраст под 35 г.

Кръвен тест (β-hCG) се прави 7 – 10 дни след трансфера, в зависимост от деня на ембриона (ден 5 или ден 3).

Почивка през първите часове е препоръчителна. Избягвайте тежкото физическо натоварване, стрес и топли процедури. Следвайте указанията за прием на медикаменти, дадени от Вашия лекар.

Препоръчва се пълен пикочен мехур, удобни дрехи, избягване на парфюми и пълно спокойствие. Процедурата е кратка и неинвазивна.

Ембриотрансферът обикновено се прави на ден 3 (6–8 клетъчен ембрион) или ден 5 (бластоцист), в зависимост от броя и качеството на ембрионите и индивидуалния протокол.

Селекцията се прави от ембриолога, въз основа на качество, стадий на развитие, морфология и резултати от предимплантационна диагностика (PGT), ако е правена.

Процедурата е неболезнена и не изисква упойка. Извършва се с тънък катетър под ултразвуков контрол. Някои жени усещат лек дискомфорт, подобен на гинекологичен преглед.

Ембриотрансферът е финалния етап от инвитро процедурата, при който един или два оплодени и развити ембриона се поставят в маточната кухина, с цел имплантация и настъпване на бременност.

Използването на донорски материал поставя важни етични въпроси: информираност и съгласие, анонимност на донорите, право на детето да знае биологичния си произход, равнопоставеност и достъп до лечението. Инвитро клиника „София” следват ясни правила, за да гарантират етично и отговорно отношение.

Съгласно Българското законодателство донори обикновено са жени на възраст между 18 и 38 години. Реципиенти могат да бъдат жени до 50 години, според индивидуалната преценка на лекарския екип и общото здравословно състояние.

Не. Поради анонимността, пациентите не получават информация за броя на семействата или децата, заченати от съответния донор. В България има ограничения за броя на ползванията от един и същи донор, за да се избегне биологична връзка между непознати деца.

Въпреки че няма генетична връзка, носенето на бременността оказва епигенетично влияние върху развитието на ембриона. Много жени описват силна емоционална връзка с детето и не чувстват липса на „биологична връзка“ с него.

Пациентите подписват: информирано съгласие за използване на донорски материал, декларация за информираност относно правата и задълженията, медицински протокол и съгласие за трансфер.

Да. Все по-често се използват вече замразени донорски яйцеклетки или ембриони, което улеснява синхронизацията и скъсява времето за подготовка. Успеваемостта е сравнима с тази при „свежи“ яйцеклетки.

Да. Донорството на яйцеклетки, сперматозоиди и ембриони е регламентирано от българското законодателство. То се осъществява съгласно Наредба №Н-2/12.07.2023 на МЗ. Всички процедури са под надзора на Изпълнителната агенция „Медицински надзор“.

Подготовката и синхронизацията траят около 3–4 седмици. Трансферът се извършва след достигане на оптимално състояние на маточната лигавица. При използване на замразени донорски яйцеклетки или ембриони, процедурата може да бъде по-кратка.

Дарени ембриони се използват, когато и двамата партньори не могат да предоставят генетичен материал. Това са ембриони, дарени от двойки, които вече са постигнали желаната бременност и са дали съгласие за даряване.

Успеваемостта е много висока – средно 60–70% на трансфер, тъй като се използват яйцеклетки от млади, здрави жени. Факторите, които влияят, са състоянието на матката, ендометриума и цялостното здраве на пациентката.

Донорът преминава през стимулация и яйцеклетките се събират. За оплождане се използва партньорската сперма. Ембрионите се развиват в лаборатория и се трансферират в матката на реципиента. Излишните ембриони могат да бъдат замразени.

Да, донорът се подбира така, че максимално да съответства на физическите и етническите характеристики на пациентката: ръст, цвят на очите, коса, кръвна група и др. Няма възможност за персонален избор на конкретен донор по име или снимка.

Да, в България донорството е анонимно по закон. Нито донорът, нито реципиентите могат да узнаят самоличността на другия. Изключения се правят само при сериозни медицински показания и с разрешение от съответните институции.

Донорите преминават през строга селекция, включваща: медицински преглед, психологическа оценка, генетичен скрининг и тестове за инфекции (HIV, хепатити, сифилис, хламидия и др.). Подбират се по възраст, добро здраве и липса на фамилна обремененост.

Донорска сперма се препоръчва при: липса на сперматозоиди (азооспермия), тежки генетични заболявания при мъжа, неуспешни опити с партньорска сперма, самотни жени.

Прилага се при: изчерпан яйчников резерв или ранна менопауза, генетични заболявания при жената, многократни неуспешни инвитро опити, лошо качество на яйцеклетките, отсъствие на яйчници (вродено или след операция).

Донорската програма е възможност за двойки с репродуктивни затруднения да използват дарени яйцеклетки, сперматозоиди или ембриони в лечението си. Това е надеждна алтернатива при тежки форми на инфертилитет.