Биологична преживяемост на сперматозоидите

Биологичната преживяемост на сперматозоидите след 24 часа е важен диагностичен показател, който надгражда стандартната спермограма. Той помага да се избере най-подходящият момент и метод за оплождане, като повишава шансовете за успех в лечението.

Биологична преживяемост на сперматозоиди след 24 часа

Биологичната преживяемост на сперматозоиди след 24 часа е тест, който оценява издръжливостта и жизнеспособността на сперматозоидите във времето. Това изследване е особено важно при планиране на ин витро оплождане, вътрематочна инсеминация (IUI) или при необясним инфертилитет.

Какво изследва тестът?

Биологичната преживяемост оценява:

  • Прогресивната подвижност на сперматозоидите;
  • Общата жизнеспособност след 24-часово инкубиране;
  • Устойчивостта на сперматозоидите в среда, подобна на тази в женския репродуктивен тракт.

Кога се препоръчва изследването?

  • Необясним инфертилитет;
  • Нормална спермограма, но неуспешни опити за зачеване;
  • Подозрения за „загиване“ на сперматозоидите преди достигане до яйцеклетката;
  • Оценка на шансовете за успех при използване на IUI (вътрематочна инсеминация);
  • Подготовка за замразяване на сперма или оплождане на следващия ден.

Как се извършва?

  1. Събиране на проба от еякулат след 2–5 дни въздържание
  2. Първичен анализ на концентрацията, подвижността и жизнеспособността на сперматозоидите;
  3. Лабораторна обработка и инкубиране на пробата в контролирана среда при телесна температура за 24 часа;
  4. Повторен анализ на подвижността и състоянието на сперматозоидите след 24 ч.

Как се интерпретира резултатът?

  • >50% от началната подвижност – много добра преживяемост;
  • 30–50% – задоволителна преживяемост;
  • <30% – намалена преживяемост; възможно е да се наложи специфична лабораторна обработка или алтернативни подходи (ICSI).

Какво означава ниска преживяемост?

Сперматозоиди с ниска преживяемост:

  • Не успяват да преживеят до момента на овулация при естествено зачеване;
  • Могат да се повлияят негативно от оксидативен стрес, инфекции или аномалии в плазмената мембрана;
  • Изискват бърза обработка в лабораторни условия или избор на ICSI вместо стандартна IVF процедура.

Какво предлагаме в нашата клиника?

В Инвитро клиника „София” предлагаме тест за биологична преживяемост на сперматозоиди с:

  • Прецизна лабораторна обработка и инкубация с контрол на температурата и газовия състав;
  • Индивидуализирани препоръки за най-подходящ метод на оплождане.

Заключение

Биологичната преживяемост на сперматозоидите след 24 часа е важен диагностичен показател, който надгражда стандартната спермограма. Той помага да се избере най-подходящият момент и метод за оплождане, като повишава шансовете за успех в лечението на инфертилитета.

Често Задавани Въпроси

No items found.

Често Задавани Въпроси

Кои са най-често поставяните диагнози при направена спермограма?

  • Azoospermia – липса на сперматозоиди в еякулата;
  • Asthenozoospermia – намалена подвижност на сперматозоидите;
  • Olygozoospemia – намален брой сперматозоиди;
  • Normozoospermia – всички показатели на семенната течност са в норма;
  • Teratozoospermia – влошена морфология на сперматозоидите.

Има ли изисквания за провеждане на спермограма?

Да! Основни изисквания са:

  • Сексуално въздържание от 3 до 5 дни;
  • Без прием на антибиотици през последните 2 седмици;
  • Без прием на алкохол и наркотични вещества поне в дните на въздържание;
  • Предварително записан час за провеждане на изследването.

Какви тестове са включени в основния анализ на спермата?

Основни параметри, които се изследват са:

  • Обем на еякулата в милилитри, рН и вискозитет;
  • Концентрацията на сперматозоидите – това е количеството сперматозоиди в
    един милилитър;
  • Общ брой сперматозоиди в целия еякулат;
  • Подвижност на сперматозоидите в %, разпределени в няколко категории;
  • Морфология на сперматозоидите в %, т.е. колко от тях са с правилна форма.

Кои са най-често срещаните причини за мъжки инфертилитет?

  • Нарушения в производството и функционалната годност на сперматозоидите: хипогонадизъм, крипторхизъм, варикоцеле, инфекции, антиспермални антитела, торзио на тестиса и др.;
  • Нарушения в доставянето на сперматозоидите: еректилна дисфункция, ретроградна еякулация, вродена липса на семепроводи, операции на простатната жлеза, травми в областта на тестисите и др.
  • Генетични нарушения: Синдром на Клайнфелтер, Синдром на свръхмъж, Синдром на Кушинг, микроделеции на Y хромозома и др.
  • Вредно влияние на професия и околна среда: професионални вредности, стрес, пестициди, химикали, радиация;
  • Общи здравословни проблеми и начин на живот: диабет, бъбречни и чернодробни заболявания, хипертония, ракови заболявания на тестиса и органите на мъжката полова система, химиотерапия, хиповитаминоза, затлъстяване, тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, наркотици и др.