⁠Асистирани репродуктивни технологии

Какво е асистирана репродукция?

Явлението асистирана репродукция е едно от медицинските чудеса на съвременния глобален свят. Тази бурно развиваща се през последните десетилетия медицинска специалност дава възможност на брачни двойки с различни по вид и тежест соматични проблеми да се сдобият с наследници.

Как започва всичко?

Първите данни за провеждане на изкуствена инсеминация при човек датират от 1790г. Джон Хънтър, наречен „основателят на медицинската хирургия”, прилага инсеминацията на пациент с тежка хипоспадия, като го съветва да събира спермата отделена при коитус в загрята спринцовка и я аплицира във влагалището на жената.

В средата на 1800г., Дж. Марион Симс открива посткоиталния тест и провежда 55 инсеминации. През 1899г. в Русия се разработват и описват първите практически методи за изкуствено оплождане на човек от Иля Иванович Иванов, който въпреки че изучава изкуствено осеменяване при домашни животни, кучета, зайци и птици, е първият който разработва методът използван днес в хуманната медицина.

В продължение на много години партньорската инсеминация се използва единствено в случаите на физическа и психологическа сексуална дисфункция, като ретроградна еякулация, вагинизъм, хипоспадия и импотентност. Успоредно с прогресивното равитие на методите, започват да се въвеждат и донорските инсеминации, които бързо стават рутинни процедури за лечение на стерилитет при мъже с Азоозпермия и тежка Олигоастенозооспермия.

Началото на новите технологии

През 1953 г. е първата успешна бременност от инсеминация със замразена семенна течност. Поставя се началото на нова ера в асистираната репродукция. Успоредно с развитието на науката, откриването на нови техники за обработка на сперматозоиди и подобряване успеваемостта на процедурите, се търсят начини за лечение на стерилитет при жени без функциониращи фалопиеви тръби. За оплождане на яйцеклетката от сперматозоида ин виво или чрез инсеминация е необходимо поне една от фалопиевите тръби да е проходима. В миналото много жени с тубарен стерилитет са прибягвали до репаративна хирургия, с цел възстановяване на тубарната функция. За съжаление, често тези операции са неуспешни. Това налага разработването на метод, позволяващ оплождане на яйцеклетката извън тялото на жената.

В края на 1970 г. Лесли Браун, пациент с девет години първичен стерилитет, се обръща към Патрик Стептоу и Робърт Едуардс в Oldham General Hospital в Англия. По това време оплождането на яйцеклетки извън човешкото тяло, процес, известен като ин витро оплождане (IVF), се счита за напълно експериментален, водещ само до аборти и една неуспешна извънматочна бременност. Без да се използват медикаменти за стимулиране на яйчниците, Лесли Браун претърпява лапароскопска пункция, добива се една яйцеклетка, която се опложда в лаборатория, а по-късно се трансферира обратно в матката.

Трансферът на ембриона се превръща в първото раждане на живо дете от IVF – Луиз Браун, родена през юли 1978 г. Този невероятен успех дава надежда на хилядите бездетни двойки по света. Всяка изминала година и всяка извършена процедура допринасят за усъвършенстване на технологиите и постигане на повече бременности. От тогава редица постижения в клиничната медицина и фундаменталната наука дават възможност на все повече двойки с репродуктивни проблеми да имат деца.

Въвежда се контролираната овариална хиперстимулация с цел увеличаване броя на добитите яйцеклетки. Февруари 1984г. се ражда първото бебе от донорска яйцеклетка, а месец по-късно – първото бебе от замразен ембрион. През 1992г. въвеждането на ICSI – интрацитоплазмено инжектиране на сперматозоид директно в яйцеклетката, представлява огромен технологичен напредък при АРТ. Това дава възможност за лечение на двойки с тежък мъжки фактор. През 1997 г. са родени и първите бебета от замразени яйцеклетки.

Бумът на иновациите

Постепенното въвеждане на нови техники – TESA, PESE, замразяване на яйчникова тъкан, IMSI, TimeLapse, PGD неминуемо увеличават успеха на процедурите. Продължаващото търсене на нови методи за лечение на безплодието и запазване на фертилния потенциал на определени групи пациенти правят темата за асистирана репродукция една от най-интересните в областта на медицината. Към днешна дата повече от 6 милиона бебета в световен мащаб са заченати и родени чрез асистирани репродуктивни технологии.