Как да се справя с моментите на гняв по пътя към бременността?

Освен тъга, страх и надежда, по време на лечението на инфертилитет има и гняв. Понякога тих, понякога бурен. Но винаги реален.
Гняв към тялото си. Към времето. Към приятелките, които „забременяха случайно“. Към лекарите. Към живота. И – най-болезненото – понякога дори гняв към партньора или към самата себе си.

Важно е да знаем: гневът е нормален!

Гневът е защитна реакция на болка. И когато се бориш с нещо толкова емоционално и несигурно, като желанието за дете, гневът е част от процеса. Не го отричайте. Признайте го. Той не ви прави лош човек. Той показва, че ви е грижа.

Откъде идва гневът?

- От загубата на контрол – усещането, че тялото не „слуша“;
- От несправедливостта – защо при другите се получава, а при мен не;
- От умората – цикъл след цикъл, тест след тест;
- От натиска на времето – особено ако възрастта е фактор;
- От външните коментари – „успокой се“, „просто не му мисли толкова“.

Какво не помага?

- Да се обвинявате, че сте ядосани;
- Да се преструвате, че всичко е наред;
- Да изолирате партньора си от емоциите;
- Да се опитвате да сте „перфектният пациент“, без право на чувства.

Какво може да помогне?

- Назовете емоцията – „Ядосана съм. На ситуацията. На очакванията. На това, че не мога да контролирам нещата.“
- Пишете – не за да публикувате, а за да освободите;
- Спортувайте или се движете – гневът има нужда от изход;
- Говорете с терапевт или близък човек, който просто слуша;
- Създайте си „гневен ритуал“ – разходка, музика, тишина – каквото ви успокоява;
- Дайте си разрешение да сте в процес – не в перфектна форма.

А гневът към себе си?

Това е най-трудният гняв. Защото често идва с усещането: „Аз съм виновна.“
Не сте. Вашето тяло не ви предава. То прави най-доброто, на което е способно в този момент. Не го наказвайте! Обичайте го! То също чака заедно с вас.

Заключение

Гневът по пътя към бременността е истински. Има право да съществува. И ако го приемем, ако го признаем, той няма да ни разруши. Напротив – може да ни направи по-силни, по-истински и по-състрадателни към себе си.
Да си ядосан не значи, че си изгубил надежда. Понякога означава, че още вярваш – и че боли, защото много ти пука.

‍